Изкуството е непреходно!
Камелия Базова
Тези стари български песни ги откривам в YouTube и някои от тях чувам за първи път.
Моето детство и младост преминаха в годините на прехода и моите песни са други.
А тези песни от клипчето са песните на моите родители.
Но в тях откривам такава неописуема романтика, такъв красив свят - като приказка, който сякаш изчезна.
Ако приемем системният подход в социалните науки, в политологията, то можем да кажем, че и обществото е една система и всички негови части- икономическа, политическа, духовна, културна са скачени съдове.
Затова когато имаш криза в една от частите, тя се отразява на всички останали.
Някаква пошлост, инертност, нихилизъм, комерсиалност завладя всичко през тези 35 години.
Любовта е трепет, докосване, миг, опиянение и красота! Много различно от тази показност, пошлост, разголеност и разгулност, която виждаме днес.
Разбира се, има ги и малкото добри изключения...
Затова когато се обръщам назад главно в спомените запазени в модерните технологии на социалните мрежи и на YouTube, откривам една приказка от едно отминало време, в което намирам отражение на своите лични духовни търсения.
Аз търся красивото, приказното и не го намирам в днешната ни груба реалност.
Виждам го в миналото и в изкуството на миналото и вярвам, че ще го има и в бъдеще. Защото все пак изкуството е като едно корабче на вечността, корабче на красотата, което плува в различни води. Понякога водите са тихи и спокойни каквото са били преди. Понякога са бурни като сега.
Но корабчето отстоява.
То е вързано с железните вериги и с котвата на духовността. А тя е непреходна.
И понеже ни напусна още един голям творец Михаил Белчев (наред с Кирил Ампов, чийто син Влади Ампов- Графа е мой любимец и почти връстник), та се сетих сега да потърся цитати на Михаил Белчев.
Открих два такива.
"Човекът е едно голямо приключение.
Ако нямаш сетива за него, ако не можеш да го разбереш, по-добре не се захващай с изкуство. Изкуството е за тези, които имат очи да видят невидимото и сърце да усетят чуждата болка.“
В едно от последните си интервюта Михаил Белчев споделя и своето верую за България:
„Родината не е само територия, тя е памет. Тя е в езика ни, в песните ни, в начина, по който си казваме 'Добър ден'. Моята борба винаги е била за това – да не губим човешкото в себе си, да останем достойни, дори когато е трудно.“
Четох някъде, че в негова книга той споделя, че
синът му често го питал:
"Тате, няма ли да пораснеш най- после?"
на което съпругата му отговаря:
" А, няма нужда!"
Това е метафора за същността на твореца. Да запазиш детското в себе си, честността, невинността е условие да бъдеш творец.
Това е условието да си от рода на "хвърчащите хора" на Валери Петров. Без това детско любопитство и опиянение от вълшебството на света, не можеш да бъдеш човек на изкуството.
Творчеството на Михаил Белчев е показателно за духовната дълбочина и мисловно богатство на създателите на непреходността.
Те са еманация на нетленните ценности на обществото и на общността наречена България, както и на планетарната общност наречена човечество. Ако ценностите на изкуството и на творците бяха претворени на практика в действителността чрез политиците, тогава щяхме да живеем наистина в Рай!
Тогава нямаше да виждаме военни самолети, а само птици в небето!
Щяхме да виждаме повече детски хвърчила и усмивки...
Но струва си да помечтам, още повече, че наближава Великден!
А това ни напомня, че Бог ни е сътворил за вечността и че животът е по-силен от краят.
Че краят е начало!
Ако преоткрием душата и сърцето си, в които са заключени Божествената мъдрост и истина, тогава ще разберем и смисълът и предназначението на този свят, създаден от ръцете на Бога!