Сърцето на Самуил!
Камелия Базова
Хиляда лета в чуждия край
мощите тънеха тихо, в забрава.
Но България те вика,
Възкреси я във Рай
и с ритъма на славата я огласявай.
Ти видя тогава — строена пред теб,
вървеше войската ти ослепена.
На всеки сто безоки — по един полусляп и
яростна болка пропищя разгромена!
И пръсна се твоето царско сърце,
покосено от страшната войнска съдба.
Не от вражески нож, а от болката в теб,
че падна в бездната
България една!
Днес костите твои се връщат у дома,
След толкова време, след хиляда лета!
Но днес, Самуиле
Сърцето ти пак кърви
Че вижда българи заслепени от власт и пари,
продават Родина и сеят лъжи!
Делят ни на фили и фоби,
на Изток и Запад,
раздират паметта на
Българският ни дом!
Заслепени от алчност, в безумие сляпо,
погазиха Родина, Чест и закон!
Но ето, от Ключ през вековете иде завет:
"Сплетете на България славен венец!
Тя възкръсва от сълзите на сърцата
обругани!
А нашите и чужди душмани
във веригите на забравата
ще са оковани!"
Самуиле,
Сърцето ти продължава да бие!
България след хиляда лета
В безсмъртието си те прибра!