Облаче плава в небето,
корабче сякаш в море.
Где ли отива то клето,
где ли на пристан ще спре?
Нямам си свидна Родина,
скитам се вечно в света,
всичко е китна градина,
всичко, но с тъжни цветя.
Твойте полета зелени
пустош безродна покри,
чезнат в сърцето ранени
чудни хайдушки гори.
Бързай, пътувай нататък
дето бе земният рай,
пътят човешки е кратък,
вечен е родният край.