Войната е бизнес
Камелия Базова
Звучи ужасно, звучи цинично това което написах в заглавието на своята статия, но за съжаление е факт.
Още от времето на Ренесанса Макиавели е писал в своята книга "Владетелят", че в политиката няма морал, а има само интереси.
И ако направим анализ на всички геополитически конфликти и войни, ще видим грубите интереси, които стоят зад тях.
Има и такава теория на "контролирания хаос', разбира се американска англосаксонска теория, която също се води от логиката на интереса.
Та като написах американска, всички знаем, че САЩ всъщност режисираха конфликта в Украйна през 2014 година с майдана.
Знаем още, че след като Украйна премахва мораториума върху закупуването на своята плодородна земеделска земя през 2021 година, над 30% от нея се владее от американски компании и корпорации.
Американците също така имат интерес Русия да не е монополист в износа на газ към Европа, затова и според разследвания на американския журналист Самуел Хърш Байдън е имал пръст във взривяването на Северен поток.
Американският интерес например е насочен изцяло към придобиването на международните активи на „Лукойл“ извън Русия.
Като добър бизнесмен Доналд Тръмп използва темата за украинските ресурси и редко земни метали съсредоточени главно в Донбас като геополитическа разменна монета в по-широките преговори за прекратяване на войната в Украйна.
През пролетта на 2025 г. администрацията на Тръмп подписа официално споразумение за минералните ресурси с Украйна, чрез което американците придобиват преференциални права за добив на критични суровини в замяна на американската помощ. Тръмп публично заяви, че договорът позволява на САЩ „да вземат каквото си поискат“, за да си възвърнат разходите за военна помощ. Дори в началото на октомври 2026 г. съвместният фонд на САЩ и Украйна финализира първата си голяма инвестиция от 30 млн. долара в украински минни проекти.
Тъй като голяма част от тези залежи на стойност стотици милиарди долари се намират в Донбас и в територии контролирани от Русия, Путин предложи Русия да продава или съвместно да разработва алуминиеви и редкоземни находища в Русия и в руските части на Украйна.
Най-голямата цел на Тръмп е да раздели Русия от Китай. Защото той нарича "войната на Байдън" конфликтът между Русия и Украйна.
И всъщност тази "война на Байдън" направи така, че сбъдна американският кошмар Русия и Китай да се сближат.
А от историята добре знаем, че англосаксите са майстори в играта "разделяй и владей", която те взимат за пример от древен Рим.
Именно англосаксите имат за цел да разделят Европа от Русия чрез прокси конфликта в Украйна.
И сега Тръмп иска да поправи грешката на Байдън и да раздели Китай от Русия, но нещо не му се получава. Украйна вече не му е интересна на Тръмп, защото видя, че не може да победи Русия чрез Украйна.
Но главната цел на Тръмп е да извлече икономически изгоди от това.
Той иска да контролира минералните богатства на Украйна, а за Европа да остави дълговете на тази война.
ЕС да купува скъпо американско оръжие и да го дава на Киев.
ЕС да се откаже от евтината руска газ и да купува скъпата американска.
Само че заради американските и израелски авантюри в Иран, цената на газта стигна до небесата.
И за да неутрализира инфлационният ефект на тези свои интервенции в Иран върху американския пазар още повече с оглед на предстоящите междинни избори в САЩ, Тръмп реши да накара европейците да си продават резервите от газ, за да спасят американските потребители.
Обаче САЩ си пазят резервите и изпразват тези на Европа.
И в същото време карат Европа да им купува скъпото оръжие и скъпата газ.
Така САЩ използват Европа като своя колония и като свой икономически буфер, който да обира негативите от войните които американците водят.
Американците не дадоха на Зеленски Пейтриът, защото казаха че нямат.
Но го дават на Саудитска Арабия, за да бранят интересите си в Близкия изток и да не загубят силата на петро долара...
Тръмп проведе и среща със Си.
За Тръмп е много важно да контролира отношенията си с Китай.
Американците видяха, че санкции срещу Китай ще е двуостър нож насочен и към САЩ. Защото Китай може да спре износа на редкоземни метали, с което ще блокира военно-промишленият комплекс и високо-технологичния сектор на САЩ.
А САЩ изостават технологично от Китай, особено в разработката на изкуствения интелект.
Китайците разработват изкуствен интелект, американците също, но американците са зависими от Китай за разработката на този високотехнологичен сектор заради редко земните метали.
А Китай контролира между 70% и 90% от глобалния добив и преработка на редкоземни елементи. Тези материали са незаменими за високо-технологичния американски сектор и за ВПК.
Докато много страни по света (включително САЩ) имат сурови залежи в земята, те нямат технологичния капацитет, заводите, за да ги пречистят и превърнат в използваеми материали. Почти целият добит материал в света се изпраща в Китай за рафиниране.
Като добър бизнесмен Тръмп налага линията на "доктрината Монро" и затова конфликтът в Украйна вече не му е толкова жизнено важен. По-важна е Южна Америка и отношенията с Китай, които иска да контролира така, че да са в полза на САЩ.
А САЩ не искат единство между Русия и Китай, както и между Русия и Европа, защото това ще застраши тяхната хегемония.
Видяхме как Тръмп арестува Мадуро и заграби газовия и енергиен сектор на Венецуела.
Точи лиги и над Куба.
Има апетит и към Гренландия заради нейните редкоземни богатства, които крие под ледовете си и заради това, че владеейки този леден остров ще разбие руският монопол в Арктика и в северния търговски път.
Да, Тръмп е хитър и умен политик, добър бизнесмен и добре си пласира американските интереси.
И това което харесвам на Тръмп, е че той е консерватор и е анти Сорос политик.
Обаче не можем да кажем същото за европейските лидери.
Европа, виждаме всички, затъва в икономически и геополитически кризи.
Тя се тресе от граждански протести, от миграционни вълни, от икономически колапс и от безумна русофобия и милитаризация.
И единственото спасение за Европа е здравите патриотични сили да вземат властта, макар да им се пречи и за това, и да върнат идеала на Де Гол за Европа като икономически съюз на свободни нации, Европа свободна от англосаксонски натиск и Европа, която да си сътрудничи с Русия.
Но за жалост сега виждаме не Европа на мира, а Европа на войната.
И за да оправдае огромните средства за милитаризация, Европа се нуждае от враг и го намира в лицето на Русия.
Няма никакви доказателства, че руски дрон е паднал в Лайпциг, но Европа повторя че Русия е агресор и заплашва целия континент с хибридните си атаки и ще нападне всички европейски държави, защото Путин е новият Хитлер, а Зеленски пази не само Украйна, но и цяла Европа от руският фашизъм - това е западният наратив, който слушаме от сутрин до вечер по телевизиите.
Но пък ЕС мълчи за украинските дронове паднали в България, в Констанца...
Мълчи за зейналата дупка в стената на най-голямата в Европа АЕЦ в резултат на атаката на украинската армия.
Мълчи и за други военни престъпления и терористични дейности извършени от Украйна. Мълчи за това, че Буча беше една инсценировка, за което Русия даде доказателства в ООН.
Мълчи и за терористичните атаки над децата в педагогическият колеж, за избитите деца на Донбас и за какво ли още не..
На практика Западът спонсорира неонацистки групи в Украйна и й помогна тя да се превърне в антируски проект.
Западните демократи мълчат и за нарушаването на правата на руско говорещите в Украйна, за забраната на руския език там, за изгарянето на руски книги, за разрушаването на паметници на Пушкин. Не само че мълчат, а и участват в тази безумна русофобия чрез своите абсурдни санкции, разпрострели се дори и в сферата на културата, спорта и туризма.
Та наистина англосаксите са много по-хитри от европейците.
Те разпалват войните, а след това карат европейските граждани да връщат дълговете на тези войни и обират печалбата от тях.
Обират богатствата, продават си оръжията и така войната се превръща в един бизнес, без значение колко жертви ще поглъща той.
Такава е картинката за жалост.
Но какво да правим, като Западът продължава да мисли с категориите на Студената война и да си въобразява че е лидер и хегемон над целия свят.
И докато Западът не престане с тази стратегия за игра с нулев резултат и не започне да разсъждава в парадигмата на многополюсния свят, където великите сили могат да съществуват заедно, балансирайки интересите си в различни сфери, без да се унищожават една друга, войните ще продължават и прокси конфликтите като този в Украйна също....