Еднополюсният свят се разпука

Еднополюсният свят се разпука

Камелия Базова

Срещата между тримата големи в Китай роди надеждата за мир и за пренареждане на статуковото, установено след края на Студената война. Даде надежда да се сложи край на еднополюсното световно господство.
Но войната в Украйна, която именно този еднополюсен хегемон САЩ запалиха, по признание на Илон Мъск, стана повод за разпукването му.
А Мъск в интервю признава, че американците са свалили демократично избраният президент на Украйна през 2014 година и предизвикаха Майдана.
Тръмп откровено също си призна, че ако Русия и Китай помагат на Иран, то той помага на Украйна.
Тръмп наистина иска да подобри отношенията с Русия, защото той няма интерес от война с Русия и не иска войната в Украйна да прерасне в Трета световна. Той иска войната в Украйна да се прекрати, защото за него са много по-важни бизнес отношенията.
И Русия и Китай и САЩ изразиха общата си воля войната в Украйна да бъде прекратена.
Но това зависи от волята на Европа и на Великобритания, които продължават да я захранват.
В някои мои статии изложих тезата, че Тръмп иска икономически да надделее като разбие единственото между Русия и Китай и да се вмести в пространството на БРИКС и да постави там американските инвестиции.
Всъщност не е нужно да разбива единството между Русия и Китай, а може да търгува заедно с тях на равноправна основа, обаче.
Това му беше загатнато от Си, който наблегна в речта си за това, че светът трябва да се освободи от манталитета на Студената война, че световната икономиката не може да процъфтява със санкции и че големите сили трябва да си взаимодействат и да се уважават, да не прекрачват червените линии, а не да се санкционират и да водят войни помежду си.
Тръмп иска да се вмести в икономическите енергийни потоци, които сега са в ръцете на Русия. Американският президент иска да сложи ръка върху преноса на руска газ към Европа, като инвестира в руските тръби. Тръмп иска да бъде енергиен възел и важен пункт и за Азия и да изнася втеченения американски газ за нея.
Американският президент все пак е бизнесмен, да не забравяме това.
А що се отнася до геополитическите му амбиции, те не следват глобалистката американска хегемонистична концепция за еднополюсната сила, която трябва да владее всичко, да притиска и да мачка всеки и да прилага игра с нулев резултат.
Тръмп по-скоро следва повелите на Реал -политик и на "доктрината Монро" а това не е глобализъм, а американски
неоимпериализъм.
Тръмп иска сфери на влияние и е запазил своята в американското полукълбо и там където може да осъществи своите цели и интереси.
И да отбележим, че не случайно Китай стана домакин на срещата на тримата големи.
А Китай и Азия, както каза и Путин, от "фабрика на света " се превърна в икономически мотор на света.
И този район - Азия, Евразия и БРИКС формират над 65 % от световният брутен вътрешен продукт.
А в резултат на антируските санкции Русия не е отслабнала, а напротив, тя е с минимален бюджетен дефицит и икономически ръст, за разлика от Европа.
Европа вече залязва икономически и геополитически.
А набутвайки се военно и финансово в тази прокси война срещу Русия чрез Украйна, Европа изпадна и от масата на преговорите.
Всъщност някои анализатори посочват нещо много важно. И то е, че Русия и Китай са велики сили с голяма вътрешна сплотеност и институционална вътрешна приемственост.
Но при САЩ това не е така.
В САЩ липсва тази институционална приемственост и има вътрешно - институционална противоречивост
Службите за сигурност, ЦРУ, корпорациите, финансовите донори, които финансират американските политици, не винаги споделят тази нова линия на Тръмп за нормализиране на отношенията с Русия и Китай и могат да я обърнат всеки момент.
Защото противопоставянето между демократи и републиканци е голямо в Америка.
И именно на това вътрешно- институционално и вътрешно-политическо противоречие и нестабилност на САЩ, разчитат глобалистите от Брюксел и Лондон, надявайки се след победата на демократите в Конгреса, те да победят и в президентската институция и да подновят с нови сили прокси войната срещу Русия чрез Украйна.
Може би на това се дължат и дръзките закани на Зеленски към Тръмп да не посмее да реши съдбата на Украйна без нейно участие. Нещо подобно каза и Мерц.
Той отправи предупреждение към Тръмп да "няма неприятни изненади за Украйна" на срещата между тримата големи в Китай.
Но истината е, че Украйна не беше във фокуса на срещата.
Тръмп, Путин и Си подписаха Декларация за мир от 4 точки. Тя включва намерение за реформи на организацията на ООН, стабилни енергийни доставки, ограничаване на ядрените оръжия, укрепване на международната сигурност и ненужността на МНС ( Международният наказателен съд), чиято легитимност САЩ и Русия не признават. Всъщност САЩ не са страна по Римския статут, който създаде МНС.
А знаем, че МНС издаде заповед за арест на Путин .
Но конкретни ангажименти по тези точки няма.
Това са общи намерения и база за бъдещи разговори. Най-важното всъщност е САЩ да успеят да удържат този курс, който Тръмп очерта днес на срещата в Китай.
Което означава, че ЦРУ, службите за сигурност, корпорациите и Демократическата партия не бива да създават спънки пред тази нова линия, която републиканският президент започна и която дава шанс за мира в света.
А що се отнася до Украйна тя не беше фокусът на срещата, както отбелязах по-горе.
Но Путин даде ясно да се разбере, че атаките по Кримския мост ще срещнат своя суров отговор.
Путин заяви, че той не е съгласен за прекратяване на огъня, защото това ще е прозорец за превъоръжаване на Украйна. Русия иска траен и дългосрочен мир, а той минава през отрезвяването на Лондон и Брюксел.
Руският президент добави още, че Кримският мост не се използва за военни цели, а е част от цивилната и гражданска инфраструктура и ударът по него със западно оръжие се счита за терористичен акт.
Путин направи нещо неочаквано. Той покани европейските лидери на разговор, но ги посъветва да се освободят от своята, цитирам "политическа диария" и наистина да направят конструктивни предложения за мир.
Путин каза една голяма истина, а именно, че не той започна войната.
Започна я Западът, и по-специално САЩ, както призна и самият Мъск.
Но Путин се опитва да я прекрати, като премахне този инсталиран от Запада русофобски и нацистки украински режим.
И това е самата истина.
Така че след срещата на тримата големи в Китай надеждите за мир се увеличават.
А зловещата сянка на ядрения апокалипсис започва да избледнява.
Дай Боже, но за да може тази надежда да се превърне в реалност, трябва Европа да се вразуми!
Брюксел, Киев и Лондон, които ги нямаше на масата на преговорите в Китай защото сами се отстраниха с глупавата си политика, сега следва да си сверят часовниците и да разберат, че тяхната русофобска обсесия и милитаристка лудост ще доведе до крах не само Европейския континент, но и целия свят.
Но най-важната новина от тази среща на тримата големи е, че еднополюсният свят с един хегемон вече се разпуква.
И хегемонът трябва да признае, че има и други Велики сили като Русия и Китай и те могат да живеят в хармония помежду си, а не да се унищожават взаимно.

Категория: