Македонски синдром
Камелия Базова
Българската научна (БАН)
и официална държавна позиция казва, че
македонски език няма. Това е писмено-регионална норма на българския език (или югозападен български диалект).
Такава е историческата и научна истина, както и българската ни позиция.
Но знаем че съществува политическо етно- инженерство.
Знаем, че официалното кодифициране на македонския език започва през 1944–1945 г. в рамките на бивша Югославия. Българските учени подчертават, че този процес е извършен с политическа цел – да се прекъснат връзките с България, като езикът е бил частично „сърбизиран“ чрез вкарване на сръбски букви в азбуката и сръбски заемки в лексиката.
Затова казват, че македонският език е български, написан на сръбска пишеща машина.
Разбира се, Македония
разглежда своя език като напълно самостоятелен южнославянски език със собствена история.
Тях ако ги питаме, ще кажат, че и Адам и Ева са македонци.
Знаем как крадат от историята ни.
Но това е целенасочено политически инженеринг.
Аз не съм филолог, нито пък лингвист и не мога да кажа дали украинският език е самостоятелен език.
А може би по поподобие на македонския, който е сръбски диалект на българския, украинският ( предполагам, поне така ми звучи) е полски диалект на руския.
Русия разглежда украинския език като „малоруско наречие“ (диалект) на руския език.
А знам, че украинците са били наричани в миналото "малоруси".
Четох някъде, че
през 16–18 век, когато голяма част от украинските земи влизат в състава на Жечпосполита (Полско-Литовската държава), поляците започват да използват името Украйна в географски смисъл на „погранични земи“ , тъй като те са били на границата с дивото поле и Османската империя.
Но ако от далечната история се прехвърлим в днешната реалност, то можем да кажем, че Украйна след рухването на Берлинската стена се превърна в западен антируски проект.
Това е причината две братски славянски държави, които на практика са един и същи народ, да се бият помежду си.
Но не защото Русия мрази Украйна, а защото Западът иска да унищожи Русия чрез Украйна.
Знаем за русофобската истерия на Европейския съюз. Знаем за геноцидът над руско говорещите в Украйна. Зеленски изби собствените си украински граждани с руско самосъзнание в Донбас.
И понеже питат журналистите "чий е Крим?" да напомним, че той е руски от 18 век насам и че Хрушчов го подарява на Украйна още по времето на Съветския съюз.
Да напомним, че Русия си го връща след референдум, както и Донбас е присъединен към Русия след референдум.
Присъединен, след като рускоговорещите там поискаха помощ от Путин, подложени на украински геноцид.
Не са се изплащали пенсии, заплати и социални помощи. Били са обстрелвани, бомбардирани.
Украински удари по цивилни обекти с касетъчни бомби, които са забранени. Умишлени украински удари по детски площадки, училища плажове.
Убити са и децата на Донбас, за които ни напомня "Алеята на ангелите".
След като Путин търпя всичко това в продължение на осем години, той започна своята специална военна операция и то опирайки се на член 50-ти и 51-ви на ООН.
А знаем че Украйна беше въоръжавана от НАТО много преди 2022 година.
Знаем за нацистките групировки и формирования там, които получаваха и западно оръжейна, логистична и финансова помощ преди началото на руската специална военна операция.
Така че агресорът не е Путин.
Агресорът е Западът.
Затова Европа не иска да спира войната, защото тя живее от нея, от милиардите, които дава на Зеленски се храни не само украинската военна мафия, но и брюкселските чиновници на принципа "лява ръка- десен джоб".
И сега какво излиза, че Украйна е във финансова катастрофа, защото милиардите дадени от Урсула не стигат за златни тоалетни...
От тези милиарди за Зеленски, които ще се връщат от нас европейците,
(а ЕС се изхитри да ги взима и от замразените руски активи), се хранят корупционни джобове, както и западният военно- промишлен комплекс.
И това трайно примирие, което предлагат, всъщност е кратка пауза, в която ще продължават да финансират и да въоръжават Зеленски, надявайки се този път да смажат Москва.
Но Русия е била лъгана многократно и този път няма да попадне в западния капан отново. Първият път беше когато Западът излъга Горбачов, че НАТО няма да се разширява "нито сантиметър" на Изток.
Вторият път беше, когато чрез Минските споразумения, (които Украйна не изпълни, тоест Украйна не даде автономия на руско-езичният Донбас) западняците дадоха прозорец, в който Украйна да се подготви военно като прокси срещу Москва.
И това го признава самата Ангела Меркел. Ясно е, че американците финансираха и организираха майдана през 2014.
Те направиха преврата, те насочиха Украйна в тази ярка русофобска линия. И това е конкретен план.
Още Бжежински пишеше, че Украйна е средство за дестабилизация на Русия.
Затова и Буш покани Украйна и Грузия в НАТО още през 2008. Така че крушката си има и опашка.
И много ми е смешно, когато евроатлантиците повтарят "Русия е агресор".
Те удобно забравят, че войната не започва през 2022. Даже не започва и през 2014.
Тя започва от рухването на Берлинската стена и от илюзията на Запада, че е вечния хегемон и че е настъпил "краят на историята" (Фукуяма).
Но бедата е, че тази западна хегемония е игра с нулев резултат. Докато Русия, Китай и въобще БРИКС предлагат много по-умна стратегия за развитието на човечеството.
Те предлагат един многополюсен свят, в който може да има няколко Велики сили и те да си сътрудничат, да намират пресечни точки на базата на някакви общи интереси, без да се унищожават една друга.
Докато Западът ( най вече англосаксонците и в Лондон и във Вашингтон) работят за разделянето на света на зони на влияние.
И специално англосаксонците отдавна работят за разделянето между Европа и Русия, за да нямат конкурент на своето господство.
Винаги евроатлантиците правят така, че да подхранват конфликти и да контролират хаоса. Затова дори и в Америка има и такава стратегия "за контролирания хаос" и мозъчни тръстове, които работят за това.
И това е ясно за интелигентните хора. Само нашите умно красиви люде веят украински байраци под пъти над път, носят фланелки на "Азов", крещят "Тук не е Москва", но явно искат да е Киев, затварят си очите пред "Баба Алино" и може би искат България да се превърне в някаква екстензия на Украйна, работейки по анклосаксонския западен проект.
Но ние българите, за разлика от Полша например, имаме исторически причини да сме русофили, а не русофоби.
Русия е нашето духовно дете, на която дадохме езика, писмеността и вярата, а тя ни върна свободата.
Трябва да използваме тази културно-историческа връзка, за да печелим от нея в икономически и геополитически план, а не да враждуваме с най-голямата ядрена сила в света, с която явно Европа самоубийствено иска да се сблъска.
Дано не сме част от този сблъсък!