Европейският титаник потъва вече....
Камелия Базова
Да критикуваш политиката на Европейския съюз, не означава че си антиевропеец.
Точно обратното. Евроскептицизмът е единственият шанс Европа да се върне към себе си, защото тя е на път да разруши европейската си същност.
Как го прави ли?
Ами първо тя се деиндустриализира.
Тя къса връзката си с Русия ( от англосаксонски натиск).
А Русия исторически и цивилизационно е част от Европа.
Руските евтини енергийни източници са част от европейското бурно икономическо развитие след Втората световна война.
Европа се деевропеизира и чрез безконтролната миграция, която цивилизационно руши християнската идентичност на стария континент.
Тя се деевропеизира и чрез джендър идеологията, която руши традиционния християнски морал и традиционното семейство, а с това дезинтегрира европейското общество отвътре.
И това е целенасочена неолиберална глобалистична концепция за размиването на националната държава и идентичност чрез такива идеологии като джендър политиките, което на всичкото отгоре води и до депопулация.
Защото, замислете се, транссексуалните и хомосексуалните двойки не могат да се възпроизвеждат.
А чрез безконтролната миграция се стига до акултурация, до смесване на религии, етноси и култури и така се въвежда една глобална общност и се размива националната идентичност на отделните европейски общества.
Да не говорим и за липсата на нормален модел за интеграция на мигрантите в Европа, за тяхното капсулиране и превръщането им в криминален контингент, който трови спокойствието, застрашава здравето и живота на европейските граждани, но на всичко това европейските държави и органи за сигурност не обръщат внимание от криво разбрана политкоректност.
А икономическата разруха на Европа се вижда чрез безумната зелена енергия, която на практика деиндустриализира старият континент.
Така например търговията с емисии натоварва цените нагоре. Когато ТЕЦ-овете или заводите трябва да плащат скъпи квоти за всеки тон изхвърлен CO₂, тези разходи се прехвърлят директно върху сметките за ток и цените на стоките.
Този натиск вече доведе до сериозни проблеми. Част от европейската тежка индустрия (химическа, автомобилна, металургия) губи конкурентоспособност спрямо САЩ и Китай, където енергията е по-евтина. Това води до съкращения на работни места и затваряне на мощности – процес, който критиците с право наричат „деиндустриализация“. Освен това финансовият сектор (банки и фондове) намери ниша за огромни печалби чрез търговията с въглеродни квоти и „зелени“ инвестиции, което засилва усещането, че кризата се използва за преразпределение на капитали на гърба на потребителите. Да не говорим за парадоксът „чист въздух само в Европа“ .
Европа отговаря за едва около 6-7% от глобалните емисии. Дори утре ЕС да постигне абсолютно нулева консумация на въглерод, това няма да спре климатичните промени, ако Китай, САЩ, Индия и Русия продължат да увеличават своите емисии.Ако Европа просто затвори заводите си, а започне да внася същите стоки от държави без екологични изисквания, ефектът за планетата е чиста нула, а за европейската икономика – катастрофа.
Да не говорим, че късането на връзките с евтините руски енергийни източници е в основата на икономическия и индустриален колапс на Европа.
Да не говорим и за безумната и опасна милитаризация на Европейския съюз. Вместо да спре войната и да настоява за мирни преговори, Европа продължава да финансира и въображава Украйна, готова да се сблъска с най-голямата ядрена сила в света - Русия.
У нас не е толкова популярно да се говори за предстояща война с Русия, но в западна Европа това е много актуална тема и те го планират някъде до
2030 да стане, даже и по-рано.
Дори в Германия започнаха протести на млади хора срещу мобилизацията.
Европейските младежи споделят, че не искат да се бият с други млади руски хора.
Те заявяват, че тази милитаризация и военна риторика обслужва евролидерите и военните корпорации, но е против интересите на обикновените европейски граждани.
И това наистина е така.
Нашите евроатлантически политици не говорят, че искат да се бием срещу Русия, защото знаят, че българският народ , с малки умно -красиви изключения, е русофилски и няма да го допусне.
Но въпреки това у нас евроатлантиците продължават да веят украински байраци, да повтарят западните пропаганди клишета за "агресора Русия", пречейки на по-балансираната външна политика, която макар и с доста забележки, новото правителство се опитва криво - ляво да въвежда.
И тук трябва да е ясно едно.
Европеизацията, модернизацията е нещо прекрасно. Европейската култура, прогресът, развитието на икономиката, демократичните принципи и норми наистина са ценности, които трябва да прегърнем и които са част от възхода на държавите.
Бедата е, че тези ценности на практика се използват за параван, зад който елитите, и по- точно стоящите зад тях икономическите и политическите задкулусни господари, които дърпат конците извън сцената, започват да манипулират и на практика ограбват по-малките народи и страни, заради своите финансови и геополитически интереси.
Затова Европейският съюз трябва да се върне към своята първоначална идея, каквато е споделял и големият генерал Де Гол, а именно да бъде икономически съюз на свободни държави- нации, а не федеративна над национална неолиберална глобалистка държава, която манипулира и обезкървява европейските народи, която въвежда икономически и геополитически натиск над отделните правителства, защото това е антиевропейско. И да твърдиш, че си антиевропеец, когато не си съгласен с този брюкселски диктат, не е никак европейско. Защото дори и Тодор Живков лавираше.
Живков, който направи България сред 30-те най-развити държави в света, държеше баланс в отношенията както с Изтока, така и със Запада.
А да не забравяме, че към края на режима Тодор Живков осъществяваше и много контакти със западни държави, включително и с Федерална република Германия. Дори Живков говореше за това България да стане член на Европейската икономическа общност ( по-късно ЕС).
А сегашната праволинейност винаги да си с Европейския съюз и да козируваш на Брюксел, дори когато това е против националния ти интерес е пълна глупост!
Това не е европейско, а антибългарско и анти европейско поведение. Така че интелигентното и критично мислене трябва да бъде стил на поведение и на българския народ, и на българското управление.
В противен случай папагалското повтаряне на брюкселски клишета ще ни доведе до колапс, какъвто за съжаление виждаме в Европейския съюз, воден от своите не съвсем талантливи и умни лидери....щ