ЗОРА
Автор Камелия Базова
Нежно стеля се нощта,
Тихо вятърът в клоните шепне
Заспива притихнал света
В душата му надежда трепне...
Алчност, войни,
престъпления, убийства ,
Лицемерие, лъжи
-ах, каква духовна липса !
Човечеството спи
унесено в тъга
Надеждата едва гори
Виновно гледа
към мъдри Небеса...
И Господ-Бог в очите му се взря,
И тихичко с човека разговаря
Грехът отново разпростя,
Забравил да обича и прощава...