Когато бeзвъзвратно превъртя *
и трайно в мене мрак се загнездѝ ,
ще се вторачвам в слънце и цветя ...
Ще диря п`огледи ... , лица ... , звездѝ ...
Когато безнадеждно превъртя
и вместо въздух - ужас дишам гр`обен ,
ще се боя по - страшно от смъртта ,
че да живея - бил съм неспособен ...
Когато най - накрая превъртя
и почнат да ме гледат снизходѝтелно ,
проклет да съм , ако на полетя
към теб небе - добр`о и изкупѝтелно ...